Реших да направя едно лично проучване на тема „Списания и мобилни телефони“. Да двете неща нямат нищо общо по между си, но все пак… :] Каня всички, който видят този пост да отговорят на въпросите по – долу независимо дали са сред редовните ми читатели или случайно минават от тук. Ето ги и въпросите:

Списания:

1. Кои списания четете най -често?

2. Защо точно тях?

3. Имате ли си любим брой, защо?

4. Къде най -често ги четете?

5. Пазите ли си броевете и къде ги съхранявате(по какъв начин)

ЖиСиЕм-и

1. Колко мобилни телефона имате?

2. Каква марка и модел е/са?

3. Услугите на кой/кои мобилен/и оператор/и ползвате?

4. С каква/и мелодия/и звъни/звъят?

5. На дисплея в момента има…

6. Коя функция/ услуга ползвате най – често

Ами това е за сега. Надявам се че ще се включите в импровизираното ми поучване

Новият албум на Руши е на музикалния пазар вече повече от месец. Това, с което албума впечатлява е стилистиката на песните и новата светлина, в която Руши иска да го възприемат от този момент. Post Sleep няма и следа от бившия тийн идол, който беше на времето. Именно тази рязка промяна му донесе доста негативна критика и до някаква степен загуби част от фенската си маса. Но важното в тази ситуация, е че на Руши не му пука, и че на мен албума ми харесва:] А Вие какво мислите за албума?

Сега Ви предлагам да прочетете автоинтервюто, което той сам си направи с въпросите, които би искал да му бъдат зададени: []

Хората трудно свикват с промените, а в новия ти албум промяната е първото нещо, което прави впечатление. Стремиш ли се да променяш или става естествено?

Промяната не е нещо, което се случва за една нощ. Не съм се събудил една сутрин и „хайде – промяната да започне сега!” Творческата работа е процес, който задължително върви успоредно с развитието ти като човек. Просто не се вълнувам от същите неща, от които се вълнувах преди 6 години. Не слушам и същата музика. Ако изглежда внезапно, е само защото от 2 години не съм се занимавал с музика и не съм дал ясен преход. Но вътрешният преход го имаше. Знам, че много хора чувстват една носталгия към старите песни, балета, костюмите… Но също знам, че едни други хора ме възприемат като артист и аз, като такъв, съм длъжен да вървя напред, да рискувам и да се развивам. Намирам огромно удоволствие в това да вървя срещу очакванията. Исках албумът ми да е съдържателен и експериментален, защото това са нещата, които търся в албумите на любимите си изпълнители.

Как започна работата с музикалните продуценти на албума?

Не познавах Ретро преди да започнем този албум. Бях запознат с работата им, тъй като преди години писах текст по тяхна музика за друг изпълнител. В началото не планирах цял албум. Имах идея за едно парче, което исках да направя за себе си, без да се вдига много шум около него. Не казах нищо на хората, с които до този момент работех по музикалните си проекти. Знаех, че ако ще продължавам да се занимавам с музика, няма да е по начина, по който го правех дотогава. С Ретро ме запозна един приятел, музикант – Жоро от Остава, на чийто компютър нахвърлих идеята си за парчето „Go Ahead“. Попаднах в непозната за мен среда – сам, без протежета, един поп срещу три ъндърграунда. Творческият процес е винаги много интимен и когато работиш с непознати, ставаш доста уязвим, особено ако те са по-опитни, знаещи и арогантни от теб. В някои моменти се сработвахме перфектно, в други различията ни пречеха, но общият ни музикален вкус, както и чувството за хумор, в крайна сметка доведоха до един готин, смел и находчив албум. Научих доста неща.

Албумът ти се казва “Post-Sleep”. Кога реши заглавието – преди или след края на записите?

Някъде по средата. Вече бях написал песента със същото заглавие и ми хареса. Звучи като някакво движение или период, нещо като пост-пънк или пост-соц, което е претенциозно и забавно. Но по-важното е, че е вярно. Случвало ми се е да измислям песен или текст или сценарий с тема, която след това става част от живеенето ми. Много от текстовете ми в албума са по-мъдри отколкото съм аз самият. Сега ще ги догонвам.

Каква музика харесваш напоследък?

Много харесвам музиката на 80-е – диско-пънка, уейва, първия по-комерсиален хип хоп и естествено поп класиците Мадона, Майкъл Джексън, Принс.. Ако си пуснеш характерна осемдесетарска музика, ще чуеш много разностилни песни. И визиите на 80-е са много забавни. Аз съм голям фен на нарочната бутафория и на карнавалната евтиния. Няма нищо по-хубаво от клип за 5 лева, който си признава, че струва толкова.

Всички парчета в албума са на английски, защо?

По много причини. Първо, като започнах този албум, бях пътувал много. Успях да изляза от локалното. Върнах се към корените си, към англоговорящите страни, където съм израснал и от където съм натрупал музикална култура. Българско парче не е вдъхновявало идея, посока или стил в албума ми, с изключение на „Не се страхувай“ на Маргарита Хранова, от коeто сме ползвали елементи в песента „What Happened There?“. Оригиналната песен е от 80-е, години, които много българи искат да забравят. А погледнато от далеч, соцът е много арт. Оригиналната песен е диско-рок клише и, според мен, много актуална точно сега. Другата причина албумът да е на английски, беше, че пиша много текстове на български за други изпълнители и ми липсваше предизвикателството. Разбирам, че някои ще ме назоват за претенциозен и непатриотичен, но на мен ми е трудно да си представя, че има хора, които никога не са сядали да си преведат поне един текст на любима песен от английски. Смятам, че повечето хора разбират езика вече или поне имат желание да го научат. Давам им чудесен повод за това.

Кои албуми слуша, докато работеше по твоя?

Бек – „Guero“, Мадона – „Аmerican Life“, Дейвид Боуи – „Earthling“, Доорс – „Waiting For The Sun“, Голдфрап – „Black Cherry“, Дъ Госип – „Standing In The Way Of Control“, Кълийс – „Tasty“, Лени Кравиц – „Mama Said“, Н.Ъ.Р.Д. – „Fly Or Die“, дебюта на Ню Йънг Пони Клъб, Дъ Рапчър – „Pieces „, Ред Хот Чили Пепърс – „Stadium Arcadium“, Уайт Страйпс – „Get Behind Me Satan“. Но на Ретро със сигурност са други, те се кефят на по-хард групи, както и на хип хоп.

]]> http://rudeboxx.wordpress.com/2008/08/22/%d0%bd%d0%be%d0%b2%d0%b8%d1%8f%d1%82-%d1%80%d1%83%d1%88%d0%b8/feed/ 0 RudeBOX http://rudeboxx.wordpress.com/2008/08/22/anty-sex-symbol/ http://rudeboxx.wordpress.com/2008/08/22/anty-sex-symbol/#comments Fri, 22 Aug 2008 08:45:03 +0000 RudeBOX http://rudeboxx.wordpress.com/?p=19 ]]>

Албена Вулева: Гърдите ми може да са малки, но самочувствието ми е голямо!

Tv водещата в интервю за hotnews.bg

Повярвай ми Албенче, на истина не се съмняваме, че самочувствието ти е голямо… Само, че си в грешка, ако мислиш, че си sexy!

Днес отново в главата ми се върти една от най -готините песни на Robbie Williams – Rudebox, именно тя е и кръсника на блога :]

Съжелявам, че с такава тема започвам постовете в моя блог, но преди минути разбрах нещо, което силно ме потресе. Става въпрос за 18 годишната Мануела, която пострада при катастрофата причинена от Макасим Стависки и нейният „любящ“ баща, който така неимоверно искаше справедливост за дъщеря си.

Какво се оказва? Господин  Красимир Горсов (бащата), който еднолично се разпорежда с набирателната сметка на Мануела, която лежи по клиники вече 4 месеца, е маниакално пристрастен към хазарта!!! Това, което ме изуми всъщност, е че въпросният господин е завъртял на ротативка десетки хиляди лева, като покривал загубите си от въпросната сметка, вписвайки ги в перото „допълнителни разходи по лечението“! Най – честата дестинация на „любящия“ баща е казино в близост до Военна болница (не съм от София и не съм запознат с местонахождението на дадените обекти), където пострадалата Мануела бе настанена няколко месеца преди заминаването и в Израел.

Тази новина ме вбеси, в същото време ме свали на земята и ме накара да се замисля за някой неща… Вбеси ме мисълта, че проходите от sms-е, които съм пращал вероятно да проиграни в някое казино, а аз за това ли съм ги пращал?! Свали ме на земята, защото до някаква степен бях станал съпричастен към мъката и страданието на семейството (предполагам, че не съм бил единствения), а какво се оказва – въпросния г – н се е подигравал на цяла България! Накара ме също да се замисля за морала му. Кой нормален баща би се изгаврил така със състоянието на дъщеря си, кой би си позволил да задоволява страстите си със средства, жизнено необходими за дете му?! Кой? Друг е въпроса, че докато жена му денонощно бди над Мануела, която в момента е настанена в Израелска клиника, той вилнее из софийските казина… Какво повече да коментирам…

P.S: Извинявам се за хаотично написания пост, просто бързах да споделя емоциите си.

Очаквайте скоро блога в пълният му блясък!